ЖИВОТИ НА ПОЕТИ-Хосе Емилио Пачеко

В поезията няма щастлив край.
поетите свършват,
живеейки лудостта си.
И са разкъсани на парчета като добитък
(случи се с Дарио).
Или ги замерят с камъни и свършват,
хвърляйки се в морето или с кристали
цианкалий в устата.
Или умрели от алкохолизъм, дрогиране, мизерия.
Или което е по-лошо: официални поети,
горестни поселници на саркофаг,
наричан Събрани Съчинения.